Tatenokai - последните защитници на императора.
В интервю пред няколко националистически вестника той казва:
„Сеппуку е ритуално самоубийство традиционно само за самураите за да умрат с чест, вместо да бъдат заловени и измъчвани до смърт. Забележителен аспект на тази практика е, че тя трябва да се прави пред зрители, а актът на сеппуку е да се забие остър нож в корема и тялото да бъде разрязано с движение от ляво надясно . За мен това е трудно, защото съм левичар и ми се струва по-естествено ножът да се движи от дясно наляво. Въпреки това правилата са си правила и традициите трябва да се спазват. Винаги ме е привличало дясното. Причините са, че мразя хаоса и твърдо вярвам, че трябва да има ред, надежда и свобода. Лявото за мен изглежда се основава на емоции, докато дясното има логика – и ми е трудно да се откъсна от онова което намирам за логично в свят, който наистина е нелогичен. Безразличието на страдащите и желаещите да приемат съдбата като вятъра, чувствам че може да бъде променено с определена доза воля и страст. По тази причина създадох и Татенокай посветено на традиционните ценности и справедливостта и ще посветя живота си за тази организация .”
Популярността на Мишима бързо дава резултат и започва да се пише не само в десните, но и в левите вестници за Татенокай. За няколко месеца той изнася речи пред студенти и успява да вербува десетки последователи и стотици симпатизанти на дясната идея за защита на монархията. Приятелството между Мишима и Ясухиро Накасоне се засилва осезаемо и един от най-големите противници на императора Накасоне, който е и прав потомък от десето коляно на известният самурай Минамото на Йошимицу и член на японската камара помага Татенокай да бъде призната за военна организация и според член 9 от японската следвоенна конституция тя трябва да бъде причислена към Японските сили за сигурност. Така членовете на организацията започват да тренират във военната база в Ичигая, като лично Мишима води тренировките на своите членове. Въпреки че идеологията на Мишима отрича използването на огнестрелно оръжие, членовете на организацията получават абсолютно същите условия и въоръжение като тези на редовната Японска милиция. Като подразделение на Японските сили за сигурност Татенокай се нуждае от униформа и благодарение на връзките на Мишима, един от най-известните японски дизайнери Цукимо Игараши на Сейбу който е работил във франция и е проектирал военни униформи за Шарл де Гол, създава зимна и лятна униформа за членовете на Татенокай, като Мишима не пропуска да се похвали и изтъкне този факт. Сякаш тези униформи са завършъка на плана на Мишима. Той кара всички членове да облекат униформите и след това да минат през голямо огледало и да се огледат внимателно. След това от всички членове Мишима нарежда на Хироясу Кога, Масатоши Кога, Масахиро Окава да останат. Именно тогава той разкрива за плана си да направи военен преврат и да поеме длъжността генерал и защити традиционните ценности .Мишима пита всеки един от останалите в стаята членове на Татенокай дали са готови да умрат за каузата и след като всички дават съгласието си, той ги уведомява че трябва да се приготвят за акт на сеппуку. Всички включително и Мишима отрязват палците си като изцеждат кръв в чаша след което отпиват в знак на вярност и кървава връзка която няма как да бъде прекъсната.
Сутринта на 25 ноември 1970г Мишима, Морита и трима членове на Татенокай влизат във военната база Ичигая под предлог да се срещнат с генерал Машита, командир на военната база. Мишима е облечен в кафявата си зимна униформа на Татенокай и бяла лента на главата с древен самурайски девиз „шичишохкокуку” (служи на нацията в продължение на седем живота) и препасан в ножница меч от от 17ти век изкован от майстора на самурайски мечове Секи на Могороку. В офиса на генерала завързват приятелски разговор и когато генералът пожелал да види мечът и го разгледал обстойно, Мишима поискал бяла кърпа за да го изчисти. Това бил и тайният сигнал четиримата офицери от Татенокай да хванат генерала и да барикадират вратата. Все още в офиса на генерала в базата Ичигая се пазят следите от мечовете на Мишима елиминирал охраната, чрез ръкопашен бой. Малко след това Мишима се появява от прозореца и започва да държи огнена реч, критикувайки неспособността на Япония да се справи с Американската намеса и най-вече спорният 9ти член от следвоенната конституция на Япония, в който Япония официално се отказва от суверенно право на войнственост и има за цел международен мир, основан на справедливост и ред, като за тази цел Япония няма да поддържа въоръжени сили и военен потенциал. По време на речта има Гарнизонен парад в града и повечето войници не са в базата Ичигая. Думите на Мишима са почти недоловими и заглушени от силната сирена за тревога, а в края на речта си молбата му да бъде последван в бунт е приета с вой на насмешка.В настаналата суматоха Кога и другите членове на Татенокай се предават, а репортерите се мъчат да съберат последователността на събитията. Мечът на Мишима е взет от полицията но след това изчезва безследно. В Япония не е имало публични случаи на сеппуко от времето на войната. В пресата се появява всякаква информация но всички твърдят че Мишима е жив и в болница. След три дни излиза официално изявление за смъртта на Мишима. Кога и другите участници в опита за преврат са осъдени на четири години затвор за „убийство по споразумение”. Япония прави всичко възможно за да забрави аферата Мишима и затова са им дадени минимални присъди, а затъмнението около случилото се в базата Ичигая е години наред. След излизането им от затвора следите на свидетелите на самоубийството на Мишима се губят, като за Кога се знае че е станал свещеник. Десетилетие след това той споделя:
„Да си японец значи да изживееш историята на Япония, опитът на всеки японец да живее по този начин е полет в микрокосмоса. Всеки един от нас трябва да направи това което трябва. Аз също бях готов да извърша акт на сеппуку – всеки един млад мъж беше готов, но малко преди опита за преврат, Мишима ни заповяда да живеем и да обясняваме за действията му на света.”
Коментари
Публикуване на коментар