Историята на най радикалния последовател на Хитлер – страховития Райнхард Хайдрих

 

Райнхард Тристан Ойген Хайдрих е роден като второ от три деца на 7 март 1904 г. в Хале ан дер Заале. Баща му е многостранен музикант, оперен певец и композитор, който основава Първата консерватория за музика, театър и преподаване в Хале през 1899 г. и е неин директор. Райнхард също свири отлично на цигулка и в допълнение към гимназията посещава класове по пиано, виолончело и композиция в консерваторията.
След като завършва гимназия през 1922 г., младият Хайдрих се присъединява доброволно към Райхсмарине. Афера с младо момиче обаче слага край на военната му кариера. Той се присъединява към SS и се среща с Хайнрих Химлер, който му възлага да създаде разузнавателна служба на SS, по-късно Служба за сигурност (SD). Като дясна ръка на Хайнрих Химлер, с когото той мълчаливо окупира най-важните контролни точки на полицията и администрацията от 1933 г., Хайдрих свързва традициите на германската бюрокрация с целите и методите на националсоциалистическия светоглед и политиката на властта. Той не въплъщаваше расовия догматичен или революционен тип, а е студен, безскрупулен и рационален енергетик. Визуално идеален в чисто физическо отношение Хайдрих е висок и рус, в съответствие с идеала на националсоциалистическите идеи. На Коледа 1931 г. той се жени за Лина фон Остен, дъщеря на селски учител във Фемарн. От бракът си с нея има четири деца. Хайдрих също е амбициозен, спортист. Като пилот с голям брой бойни полети, той е награден с Железен кръст първа степен.

След 1933 г. Хайдрих бързо се издига до един от най-влиятелните германски политици. През март 1933 г. той поема ръководството на Баварската политическа полиция, през април 1934 г. на Пруската тайна държавна полицейска служба и е повишен в SS-Gruppenführer през юни 1934 г., когато е назначен за началник на Полицията за сигурност (Sipo). В резултат на по-нататъшното сливане на SS и полицията в Главната служба за сигурност на Райха (RSHA), Хайдрих най-накрая е на върха на властовата йерархия от септември 1939 г. Формално той все още е подчинен на Химлер, но, както отбелязва Херман Гьоринг, „мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“.

Името на Хайдрих обаче се свързва предимно с конференцията във Ванзее и „Окончателното решение на еврейския въпрос“. През юли 1940 г. той е назначен за представител на „Пълното решение на еврейския въпрос“, като все повече адаптира практическото прилагане на антиеврейските мерки към Гестапо от 1938/39 г. На тази позиция той ръководи междуведомствена конференция на 20 януари 1942 г. в Берлин. Основната му цел е да координира министерствата и висшите власти на Райха за прилагане на „Окончателното решение“ и организирането му в цяла Европа. В новата си роля Хайдрих се посвещава на търсенето на съвършени решения с емоционално безразличие и по този начин става първоначалният лидер на най-голямото организирано масово убийство в съвременната история.

Последното политическо положение на Хайдрих го отвежда като губернатор на Хитлер през есента на 1941 г. в столицата на протектората на Райха, Бохемия и Моравия. На фона на неговия открит терор срещу населението, той скоро е известен като „Касапина от Прага“. На 27 май 1942 г. е извършен атентат срещу Райнхард Хайдрих в тясна улица близо до границите на Прага. Двама чешки партизани хвърлят ръчна граната под колата му и раняват сериозно Хайдрих. Въпреки че все пак успява да изскочи и да изпразни пълнителя си, осем дни по-късно на 4. Юни Хайдрих губи битката за живота си и така става най-важният представител на нацисткия режим, станал жертва на покушение. Това нападение, планирано и подготвено от чехословашки кръгове в изгнание в Англия, води до безпрецедентен брой актове на отмъщение и преследване от националсоциалистите. Мястото, в което се крият убийците Ян Кубиш и Йозеф Габчик е криптата на православната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага, е издадено от предателя Карел Чурда. След многочасов бой с есесовците, двамата се самоубиват. Свещеникът на църквата и двама вярващи, укриващи убийците на Хайдрих, са арестувани. От лицето на земята е изтрито село Лидице. Цялото мъжко население над 16 години е избито, 172 жени са изпратени в концентрационен лагер, а децата – в „Централното бюро по въпросите на изселваните“ в град Лицманщат, където се губят следите на повечето от тях. Като причина за тази операция се сочи предполагаемата връзка между покушението и населението на селото. В рамките на операцията за възмездие за смъртта на Хайдрих са избити 5000 чехи.

Не само самият Хайдрих очевидно се е стремил към „Лидерството“ на Германския райх, но също е бил разглеждан като потенциален наследник на Хитлер. В крайна сметка обаче остана само характеристиката на Хайдрих, както самият Хитлер го нарича във възпоменателната си реч: „Човекът с желязното сърце“.

Звания на Хайдрих в СС

СС-ман (редник): 14 юли 1931

Щурмфюрер СС (лейтенант): 10 август 1931

Щурмхауптфюрер СС (капитан): 1 декември 1931

Щурмбанфюрер СС (майор): 25 декември 1931

Щандартенфюрер СС (полковник): 29 юли 1932

Оберфюрер СС (междинно звание без аналог с общовойсковите звания): 21 март 1933

Бригаденфюрер СС (генерал-майор): 9 ноември 1933

Групенфюрер СС (генерал-лейтенант): 30 юни 1934

Обергрупенфюрер СС (генерал): 27 септември 1941