За Доминик Венер

"Аз се предавам на смъртта, за да събудя заспалите души от зимния им сън. Аз съм напълно     физически и психически здрав и съм изпълнен с любов към моята съпруга и деца. Аз обичам живота и нямам никакви очаквания за някакъв задгробен живот, освен чрез продължаването на съществуването моята раса и моя дух. Но тъй като в зенита на живота ми, моето френско и европейско Отечество се намират в опасност, реших да действам, докато още имам сили. Смятам, че е нужно да се жертвам, за да ни извадя от летаргията, която ни е сковала. Отказвам се от живота, който още ми остава, в името на един екзистенциален протестен акт. Избирам едно много символично място, катедралата “Нотр Дам” в Париж, което дълбоко уважавам и на което се възхищавам: Геният на моите предци го е изградил върху едно още по-старо място за поклонение, което напомня за нашите дълбоки корени в историята." 

 Доминик Венер е роден през 1935 година в Париж. 19-годишен се записва като доброволец във френската армия по време на войната в Алжир и две години се бие на фронта. След завръщането си във франция се присъединява към организацията Млада Нация и участва в унгарската революция от 1956г. Участва в погрома на централата на Френската Комунистическа партия на 7 ноември 1956г. Заедно с Пиер Сидос създават Националистическата партия, но тя съществува само 2 години преди да бъде забранена. Активно участва в Народно движение 13 май, ръководено от генерал Шасен. Арестуван е заради активното си участие в Тайната Военна Организация , след поредния опит за покушение над  дьо Гол. Лежи 3 години в затвора и е освободен през 1962г. След като напуска затвора, заедно с Ален дьо Бенуа става един от теоретичните стожери на движението „Нова Десница“. През 1963 г. е основател на движението „Европа - Действие“ застъпвайки десни консервативни възгледи и не изключвайки използването на сила за смяна на властта.През 1971 г. се оттегля от активната политика, отдавайки се на исторически проучвания. Изучава оръжейната история и военната политика, Венер е автор на многобройни произведения, посветени на тази тема. През 1981 г. за работата му, озаглавена „История на Червената армия“, му е присъдена наградата на Френската академия за военна история. От 2002 г. до смъртта си е редактор на „Ново списание за история“. Доминик Венер е краен и активен противник на еднополовите бракове. Отправя критики към приетия от парламента закон за легализиране на еднополовите бракове, обещан предизборно от президента социалист Франсоа Оланд. Също така посочва, че още по-голяма и неизбежна опасност е имиграцията, която сравнява с великото преселение на народите. На 78 годишна възраст, на 21 май 2013 г., извършва публично самоубийство  до олтара на катедралата Нотр Дам в знак на протест срещу закона и с цел да насочи общественото внимание върху проблематиката и идеите, които е застъпвал през целия си съзнателен живот. 

За Доминик Венер може да се говори много, но аз съм избрал да публикувам един цитат от последните му думи преди смъртта си !

„ …И аз също предавам тялото си на смъртта, което означава да се боря срещу това, което отричам. Аз съм мъченик, който живее във вас завинаги ! Призовавам Ви към битка, която вече не мога да изживея. Изковете меча си в желязо, защото кръвта ни си заслужава, но оставете зад себе си духовно слабите, които не се събуждат от съня си, оставете страхливците, които прекланят главите си пред враговете си! Така че моите действия трябва да бъдат предупреждение за Вас . Събудете се от съня си и бъдете готови да жертвате това което е най-ценно за Вас. Нека успехът възтържествува, никога не поставяйте под въпрос борбата! Това е за кръвта и отечеството ! Събудете се от вашият здрач и най-накрая бъдете готови да се жертвате! Това е най- доброто, което може да направите за отечеството!!!"