„Ясен месец изгрея на завоя на Черна, На завоя на Черна, на илядо и петдесе.

 

„Нека дойдат, ние ще ги посрещнем!!!”

   Така на 11 Октомври 1916г започва ожесточената атака в района на селата Брод и Скочивар, които продължават с нарастваща сила до 15 Октомври, когато за един ден сърбите провеждат осем последователни атаки, кърваво отбити от смелите и самоотвержени защитници на родината.
   Битката на Завоя на Черна. Една от най-кръвопролитните, страшни, безпощадни – истинска Голгота, битки за българската войска във войните за национално обединение. Нашите войски воюват под адския огън на превъзхождащите ги по численост армии на четири държави – Франция, Италия, Сърбия и Русия. Въпреки това българите удържат натиска и след години на тежки боеве отстъпват едва една ивица земя, която включва Битоля и до края на войната удържат линията Пелистер – Червената стена – кота 1248 и кота 1050 – Маково- Рапеш –Стравина – Градешница . Жестока е равносметката от битката при Завоя на Черна – хиляди български чеда остават завинаги на Завоя, има и особено тежко пострадали полкове като 28 пехотен Стремски полк – Стремци губят двама от всеки трима войници тук, на Завоя. Храбрата Осма пехотна Тунджанска дивизия е обезкървена след битките на Завоя.  В тези героични боеве българската войска губи 40 000 души.
   И макар войнишките гробища да са отдавна заличени от чужда, скверна ръка, искаме да вярваме, че духът на войниците от Завоя на Черна е още жив сред нас.
Днес река Черна тече бавно и спокойно, смълчаният исполин Каймакчалан и притихналите коти 1248 и 1050 са неми пазители на костите на безсмъртните български герои загинали на Завоя на  Черна. Тук са хилядите български синове, които отдадоха живота си за България и написаха с кръв името на нейното велико и светло бъдеще.
   Сега във време на упадък, след саможертвата в Завоя нищо не напомня техният подвиг. Времето неумолимо тече и споменът за техният героизъм и за техният погреб избледнява в паметта на съвременният българин. Може би е време, ние техните потомци да им поднесем цветя на безименните и незнайни гробове, да се поклоним заедно и да се помолим за душите им, защото тяхното дело е наш дълг !!!

„О, Боже, царю на царете! Дай на България светли бъднини и на нашата храбра армия славно бъдеще !”

                                                                                                                         Н.В. Цар Борис III