ACCA LARENTIA - клане без правосъдие !

 „Ще падна веднъж, два пъти, хиляда пъти отново, но всеки път ще ставам, за да се върна към нападението, като свободен човек" 

- Нани Ди Анджелис (31 Юли 1958 – 5 Октомври 1980)

В края на 60те години до началото на 80те политическата омраза между националисти и комунисти в Италия прераства не само в идеологическа война, но и гражданска, въпреки че мащабите и не са толкова големи за да може наистина да кажем, че е такава. Италия е раздирана от убийства на политическа основа, бомбени атаки и актове на тероризъм, а периодът е по известен като Anni di piombo (Години на олово) и с право. Оловото застига всички, студенти, политици, военни генерали, министри журналисти дори и чуждестранни дипломати. Всеки който е срещу идеите е техен враг и се наказва със смърт. Организациите и членовете растат след всяко ново убийство, след всеки нов атентат.
Близо 90 хиляди карабинери и над 500 служители на специалните служби. Жертвите са десетки над 400 цивилни, 14 държавни служители, 1 генерал от ВВС, 15 войника от армията, 32 полицаи, 4 специални агенти, 1 американски офицер, 1 американски дипломат, 19 лидери и членове на комунистически и анархистки организации.  В уикикипедиа и в други сайтове, обаче никъде не са дадени колко са жертвите от страна на националистическите организации, който са подложени на терор от страна на властта и крайно-левите терористи, а те са стотици.

Stefano и Virgilio Mattei, Giuseppe Mazzola, Graziano Giralucci, Mikis Mantakas, Sergio Ramelli, Mario Zicchieri, Enrico Pedenovi, Angelo Pistolesi, Enzo Giudice, Francesco Ciavatta, Franco Bigonzetti, Stefano Recchioni, Alberto Giaquinto, Stefano Cecchetti, Francesco Cecchin, Angelo Mancia , Nanni De Angelis, Alessandro Alibrandi, Paolo Di Nella!!!

Трима от изброените Франческо Чиавата, Стефано Рачхони и Франко Бигонцети дават живота си след залез слънце на днешната дата 7 Януари 1978 малко след 18:30часа.
Петима младежи излизат от римската секция на италианското социално движение (MSI) на улица Ака Ларентция  за да разлепят няколко флаери за следващият концерт нa фашистки ориентираната група “Amici del Vento” . Момчетата са членовена „младежкият фронт” който е част от партията. Няколко секунди след като напускат сградата градушка от куршуми от автоматични оръжия засипват групата, като не им дават ниакъв шанс да се спасят. Двадесет годишният Франко Бигонцети, студент първа година по медицинаи хирургия е покосен и пада мъртъв. Групата успява да се върне и да влезе отново с сградата, но 18 годишният Франческо Чиавата не успява да скрие на време и когато другарите му вече са се окрили той все още е на стълбите и отчаяно се опитва да се скрие от убийците си. Един куршум го уцелва в крака, а след това мигновено е уцелен в гърба от бившия военен и командос Едуардо Сивори , на път за болницата Франческо издъхва в линейката.
Часовете след двойното убийство са изпълнени с ужас и гняв. Новината бързо се разпространява по улиците на Рим и стотици националисти започват да се събират пред централата на MSI, малко след това пристига и полицията и тук става неизбежното. Започват кървъви  сбъсъци, защото кръвта пролята през този ден не беше достатъчна. След като полицията започва да изтърва положението се чуват няколко изстерла, един от тях попада в главата на Стефано Рачхони, 18 годишен член на MSI и китарист на групата Janus. Той умира след 2 дни на агония в болница.
Куршумът убил Стефано е обект на множество разследвания, балистични доклади през годините, но дори и днес никой не може да каже със сигурност кой, кога и защо убива младото момче почти от упор в главата. Мистериите около клането на Ака Ларенция са много, но нито една и до ден днешен не е разбулена. По време на засадата убийците са използвали автоматични оръжия скорпион, който са били на въоръжение на италианските специални части. Същият автомат е използван и през 1988г в от Червените бригади в Милано. След дългогодишни дискусии и разпити чак през 2013г стигат до следва, че 3те автомата „Скорпион” са закупени от известен италиански певец, а след това препродадени на бившият командос Едуардо Сивори.
Отговорни за клането в Ака Ларенция няма въпреки, че през 1987г свидетел издава имената на петима члена на организацията Lotta Continua, но срещу тях „няма достатъчно доказателства” за да бъдат съдени за зверствата.
Всички тези млади момчета дали живота си през годините на олово направиха своя труден избор в един период, в който да решиш да се занимаваш с политика означаваше да поставиш всичко на карта и да си готов да се жертваш. Заедно с другарите си създадоха общност от млади хора които живееха в период на чиста войнственост. Изживяха един живот, в който искаха да бъдат пример по свой собствен начин, говорейки за революцията като мъже и умряха за своите идеи като мъже !